Плам – толкова нежно сърце,
пулсиращ се моля с мене да биеш.
Преклонен – с прилепени в молитва ръце,
живея в теб да ме скриеш.

Прочетете пълния пост »

Ти пак ще ме сънуваш

Ти пак ще ме сънуваш,
някога – след много време…
Разочарована, живяла, отегчена
бавно осъзнаваща, че ще тъгуваш.
 
За себе си и някога преди,
изгаряща и истински щастлива.
Радостта могла ли е да е фалшива?
А бяха само единични дни…
 
Но това е бъдеще неясно,
колко много ще е след това –
безкрай, предопределение, съдба.
Очакване за някога – отровно и опасно.
 
Ти пак ще ме сънуваш,
спокойна [...]

Прочетете пълния пост »

За теб

С какво да ти благодаря?
С подарък, цвете или много нежност?
Или чрез зидарската прилежност
със статуя висока да си извиня?
 
Или със силата на многохилядна поема
да те извая гордо и да те запазя?
И ако не мога, страшно ми е да не те погазя,
защото делото ми е да си непроменена.
 
За твоите стъпки постоянно отговорни
затова, че искаш, знаеш и го [...]

Прочетете пълния пост »

Бреме

Тихо пристъпваш към мене,
тихо приемам те аз.
Но тежи ти, всъщност, цяла вселена
до болка издаващ компас.
 
Бягаш от всичко красиво,
бягаш – непресъхваща страст.
Никога на нещо щастливо
не допускаш да бъдеш под власт.
 
Изгаряш отвътре, тлееш едва.
Не приемаш за нищо,
не молиш, не стенеш, как и кога
да съществува различна съдба.
 
Тихо пристъпваш към мене,
тихо топя се и аз.
Но всъщност плача от радост,
защото [...]

Прочетете пълния пост »

Тъма

Родих се в утрото нежно
облят в сноп тишина.
Виждах смътно, в бъдеще
силует на красива мечта.
 
Прохождах с радост в душата,
наивник до краен предел,
предизвиквах дръзко съдбата
с една недокосната цел.
 
Чаках непорочен и дълго
и не вкусил човешката страст,
остарявах, самотен -
живеейки в нейната власт.
 
Едва накрая разкри ми
сред тъмен, мълчаливия свят.
Бил съм отначало обречен,
да бъда глух и завинаги сляп.

Прочетете пълния пост »

Реалност

Когато гледам в дълбоките очи
разбирам защо съм искал да живея…
Защо съм чувал песен да звучи
и безкрайност силно да копнея.
 
Защо съм падал в тебе не нарочно.
Разбирам и защо летял съм в мечта,
в нещо чисто, непорочно.
Разбирам хиляди неща.
 
Но всичко „истинско” съм го бленувал,
всички тези стряскащи лъжи.
И заслужава ли си жертвата, когато съм робувал,
след само малко от това, [...]

Прочетете пълния пост »

Самота

Самота!
Заслужено велика!
Цинична, епохална
и логична.
И колко силно те помита.
Като ураган.
Сърцата на слугите,
такива като теб и мен -
от съдбата поругани.
И ги открадва.
С тях отлита.
А ти си срутен, ползван
и захвърлян
всяка нощ.
В сън, в реалност –
сянката и веч те вплита.

Прочетете пълния пост »

Много дни…

                                                 Много дни и много нощи
скитам в паралелни  измерения
раждани и съществуващи в мен,
преследван от измислени творения.
 
 
В безкрай минути самота
спомени и бъдеще преплитат
и рисуват сенки,
демони и образи политат.
 
 
И света е мрак и е смътна доба
без взор един напред
забулен в мъгла  неясен шепот
няма изход никъде, но е и отвред.
 
 
И всичките изваяни несътворения
ме обгръщат с преграда
нежна, но и [...]

Прочетете пълния пост »

„Порочница”

Не смей да идваш в моя мъчен сън,
не ме оплитай в твоята омая.
На зла магия тъмно очертание да си
и сигурна в моята отдая.
 
 
Така засищаш всеки път
това неистово желание да обладаваш -
порочна ненаситница да си,
безмилостна, не можеш да прощаваш.
 
 
Не ме обричай мъчно вече
в този ад жесток да викам и да бягам.
Да бъда само мирен изпълнител на [...]

Прочетете пълния пост »

Сърце

Сърцето ми –
то се събужда само от
обич, ласка и нежност,
както пустинната роза само от дъжд.
И както тя ще умре без капка копнежност,
то ще загине в
болка безкрайна, истински, само веднъж
 
 
Сърцето ми –
то се нуждае само от
радост, прегръдка и жар,
както скитника на трохата едничка доволен.
И както той ще загине без милостивия дар,
то ще умре в
обещание празно, с [...]

Прочетете пълния пост »