За теб

С какво да ти благодаря?
С подарък, цвете или много нежност?
Или чрез зидарската прилежност
със статуя висока да си извиня?
 
Или със силата на многохилядна поема
да те извая гордо и да те запазя?
И ако не мога, страшно ми е да не те погазя,
защото делото ми е да си непроменена.
 
За твоите стъпки постоянно отговорни
затова, че искаш, знаеш и го [...]

Прочетете пълния пост »

Бреме

Тихо пристъпваш към мене,
тихо приемам те аз.
Но тежи ти, всъщност, цяла вселена
до болка издаващ компас.
 
Бягаш от всичко красиво,
бягаш – непресъхваща страст.
Никога на нещо щастливо
не допускаш да бъдеш под власт.
 
Изгаряш отвътре, тлееш едва.
Не приемаш за нищо,
не молиш, не стенеш, как и кога
да съществува различна съдба.
 
Тихо пристъпваш към мене,
тихо топя се и аз.
Но всъщност плача от радост,
защото [...]

Прочетете пълния пост »

Тъма

Родих се в утрото нежно
облят в сноп тишина.
Виждах смътно, в бъдеще
силует на красива мечта.
 
Прохождах с радост в душата,
наивник до краен предел,
предизвиквах дръзко съдбата
с една недокосната цел.
 
Чаках непорочен и дълго
и не вкусил човешката страст,
остарявах, самотен -
живеейки в нейната власт.
 
Едва накрая разкри ми
сред тъмен, мълчаливия свят.
Бил съм отначало обречен,
да бъда глух и завинаги сляп.

Прочетете пълния пост »

Реалност

Когато гледам в дълбоките очи
разбирам защо съм искал да живея…
Защо съм чувал песен да звучи
и безкрайност силно да копнея.
 
Защо съм падал в тебе не нарочно.
Разбирам и защо летял съм в мечта,
в нещо чисто, непорочно.
Разбирам хиляди неща.
 
Но всичко „истинско” съм го бленувал,
всички тези стряскащи лъжи.
И заслужава ли си жертвата, когато съм робувал,
след само малко от това, [...]

Прочетете пълния пост »

Самота

Самота!
Заслужено велика!
Цинична, епохална
и логична.
И колко силно те помита.
Като ураган.
Сърцата на слугите,
такива като теб и мен -
от съдбата поругани.
И ги открадва.
С тях отлита.
А ти си срутен, ползван
и захвърлян
всяка нощ.
В сън, в реалност –
сянката и веч те вплита.

Прочетете пълния пост »

Много дни…

                                                 Много дни и много нощи
скитам в паралелни  измерения
раждани и съществуващи в мен,
преследван от измислени творения.
 
 
В безкрай минути самота
спомени и бъдеще преплитат
и рисуват сенки,
демони и образи политат.
 
 
И света е мрак и е смътна доба
без взор един напред
забулен в мъгла  неясен шепот
няма изход никъде, но е и отвред.
 
 
И всичките изваяни несътворения
ме обгръщат с преграда
нежна, но и [...]

Прочетете пълния пост »

„Порочница”

Не смей да идваш в моя мъчен сън,
не ме оплитай в твоята омая.
На зла магия тъмно очертание да си
и сигурна в моята отдая.
 
 
Така засищаш всеки път
това неистово желание да обладаваш -
порочна ненаситница да си,
безмилостна, не можеш да прощаваш.
 
 
Не ме обричай мъчно вече
в този ад жесток да викам и да бягам.
Да бъда само мирен изпълнител на [...]

Прочетете пълния пост »

Сърце

Сърцето ми –
то се събужда само от
обич, ласка и нежност,
както пустинната роза само от дъжд.
И както тя ще умре без капка копнежност,
то ще загине в
болка безкрайна, истински, само веднъж
 
 
Сърцето ми –
то се нуждае само от
радост, прегръдка и жар,
както скитника на трохата едничка доволен.
И както той ще загине без милостивия дар,
то ще умре в
обещание празно, с [...]

Прочетете пълния пост »

Минало-несъвършено

Как можеше да бъде всичко
лесно, сбъднато и идеално.
Нехаотично, предначертано с посока
без усилия и напън –
утопично, пасторално.
 
Как трябваше да бъдем страст
първични, диви, неукротими…
И не без теб, и не без мен.
Естествено взаимни –
един за друг неустоими.
 
Как би било безгрешно да грешим.
И да се викаме без думи,
с погледи превърнати в гласове.
Взряни, жадни,
но толкоз близо помежду ни.
 
Беше всичко само [...]

Прочетете пълния пост »

А трябваше ли

На Вальо и Анатолий
 
Един единствен изстрел
отекна в нощта…
За него ли бе той или за друг?
Онемяха в ехото заслушани и
всеки замълча…
 
Не трябваше така да става.
Това не е реалност.
Фалш, илюзия, лъжа.
Невъзможно е дори за миг да продължава…
 
Съдбата с присъда
върху им се стовари.
И защо реши да ги изпита?
Никой не можа
въпрос с отговор да изпревари.
Останаха с вятъра сами,
да търсят [...]

Прочетете пълния пост »