Единствена – за мене си прекрасна,
лирично сътворена от една любов.
Естествена – и никому подвластна
наистина те чаках – дочуй ме като зов.
А молил съм се винаги като дете,
обичан да съм някога, поне веднъж.
Без болка нещо истинско да се даде
и как съм сричал думата „задръж”…
Чаровна си като замръзнала роса,
аз колко кланях се пред теб „олтар”.
Магията с мен единствено да пренеса -
това успях, дори с изкуство на резбар.
Е.
