Сънувам те понякога първично,
от всяка клетка… с лудост те желая.
Удавен от греха достатъчно изрично,
не искам и за миг дори да се покая.
Достигам там – в края на предела,
където страст безкрайна се заражда.
Щастливо жив , че ти си ме въвела –
политам…и небето нежно ме обгражда.
Дали ще мога тази птица да остана,
буден от ужасния тегобен плен?
Да летя над всичко, реещ да застана…
само ти любов бъди, минаваща през мен.
Сънувам бъдеще – на нас е посветено,
възможно е – в себе си съм го създал.
И всеки пречи ми напълно откровено,
но изход друг аз никога не съм мечтал…
