Видя ли в мене всичко, че е грозно?
Видя ли, че не съм неповторим?
Фалшивите искри догаряха помпозно -
не е достатъчен прикриващия грим.
И как очакваше, че съм роден за теб,
та аз за себе си съм непознат.
Ще мога ли дори да продължа напред
в реалния, но винаги измислен свят…
Лутам се в тълпа от мисли и загубен
оглеждам, за да търся изхода един.
Защо го чакам сам като прокуден -
прости ми нежност, греха неопростим…
Прегръщай ме дори студено и фалшиво.
Прегръщай ме с мойте недостатъци в мен.
Та аз познах те в себе си щастливо -
обичам те завинаги, дори несъвършен…
