Защо въобще възможно е
така безмерно да те заобикна?
Това е някаква магия сътворена,
такава е нали…?
Та ти изобщо в мен погледна ли,
преди към тебе да привикна…
Отчаяно да чу да съм те викал
и как отникъде дойде?
Реши, че някому си нужен –
познал си…
Жестоко е когато нямаш сили
да потеглиш, там нанякъде…
Успя все пак да си изкусен,
нима аплодисментите не пожела?
Актьор в театър псевдо-сътворим –
е този твоя…
С толкова декор от тънка хитрост,
изпита ли частица доброта…
Не искам вече и не мога,
отказала съм да те изтрия.
От моето съзнание така пленено -
ти тръгна ли…?
Кажи ми, моля те да зная,
всичко ако мога твое да попия…
