Самота!
Заслужено велика!
Цинична, епохална
и логична.
И колко силно те помита.
Като ураган.
Сърцата на слугите,
такива като теб и мен -
от съдбата поругани.
И ги открадва.
С тях отлита.
А ти си срутен, ползван
и захвърлян
всяка нощ.
В сън, в реалност –
сянката и веч те вплита.
Архив за юли, 2009
Самота
Публикувано в поезия на юли 27, 2009 | Leave a Comment »
Много дни…
Публикувано в поезия на юли 27, 2009 | Leave a Comment »
Много дни и много нощи
скитам в паралелни измерения
раждани и съществуващи в мен,
преследван от измислени творения.
В безкрай минути самота
спомени и бъдеще преплитат
и рисуват сенки,
демони и образи политат.
И света е мрак и е смътна доба
без взор един напред
забулен в мъгла неясен шепот
няма изход никъде, но е и отвред.
И всичките изваяни несътворения
ме обгръщат с преграда
нежна, но и [...]
