Не смей да идваш в моя мъчен сън,
не ме оплитай в твоята омая.
На зла магия тъмно очертание да си
и сигурна в моята отдая.
Така засищаш всеки път
това неистово желание да обладаваш -
порочна ненаситница да си,
безмилостна, не можеш да прощаваш.
Не ме обричай мъчно вече
в този ад жесток да викам и да бягам.
Да бъда само мирен изпълнител на това,
което с мъка ще изстрадам.
Истинска не си и все пак толкова реална,
но губиш силуета, власт и величая
и ще мога този път да бъда -
какъвто трябваше – от сам началото до края.
