Сърцето ми –
то се събужда само от
обич, ласка и нежност,
както пустинната роза само от дъжд.
И както тя ще умре без капка копнежност,
то ще загине в
болка безкрайна, истински, само веднъж
Сърцето ми –
то се нуждае само от
радост, прегръдка и жар,
както скитника на трохата едничка доволен.
И както той ще загине без милостивия дар,
то ще умре в
обещание празно, с поглед лъжливо охолен.
Сърцето ми –
то се дерзае само от
тръпка, вълшебство, мечта,
както влюбен само от това – да се врича.
И докато той е тази щастлива сълза,
то завинаги ще е живо -
то ще обича.
