Как можеше да бъде всичко
лесно, сбъднато и идеално.
Нехаотично, предначертано с посока
без усилия и напън –
утопично, пасторално.
Как трябваше да бъдем страст
първични, диви, неукротими…
И не без теб, и не без мен.
Естествено взаимни –
един за друг неустоими.
Как би било безгрешно да грешим.
И да се викаме без думи,
с погледи превърнати в гласове.
Взряни, жадни,
но толкоз близо помежду ни.
Беше всичко само мисъл смела.
Несъответствие превърнато в блян.
Наивност, слепота и грешка.
живот измъчен,
по пода на съдбата разпилян.
