На Вальо и Анатолий
Един единствен изстрел
отекна в нощта…
За него ли бе той или за друг?
Онемяха в ехото заслушани и
всеки замълча…
Не трябваше така да става.
Това не е реалност.
Фалш, илюзия, лъжа.
Невъзможно е дори за миг да продължава…
Съдбата с присъда
върху им се стовари.
И защо реши да ги изпита?
Никой не можа
въпрос с отговор да изпревари.
Останаха с вятъра сами,
да търсят извора на тая мъка.
С пресъхнали гърла, дали
сбогуване с кръв ще стигне
на разлъка.
И болка водеща почти до смърт,
и душа изпълнена докрай с нея.
Бяха ли готови за това,
след нищожната възможност
и неравната борба?
Ако се спасят – ще полудеят.
И защо бе нужно?
За мъжество или разплата?
Или за подялбата на някоя душа?
Отговорът липсваше,
но над земята…
Това е невъзможна грешка.
И колко сигурни те бяха…
Толкова фатален край…
Да я поправят не успяха…
