Когато си замина – в някой неизвестен ден,
дали ще липсва някому това?
Ще поиска ли натрапчива раздяла с мен?
Момент излишен, точно в този миг – сега?
Всеки ще побърза някъде – натам.
Защо емоции излишни да пилее?
И кой за нещо по-различно е призван?
Нека ме запомнят някак, да се смеят.
Знам, не ще съм нужен и незаменим,
и едва ли веч [...]
Архив за април, 2009
Когато си замина
Публикувано в поезия на април 15, 2009 | 1 Коментар »
Въпроси в многоточие…
Публикувано в поезия на април 15, 2009 | Leave a Comment »
Мъчението е неистово жестоко…
Мъчението ми е жал…
Та ти си в мене надълбоко -
как ще оцелея в толкова печал…
Дали ще полудея…
Или ще остана само половина…
Но дори успял да оцелея,
как живот нормален ще измина…
Погледът ти ме съсипва,
красив е, но е истинска преграда…
И вижда само, за да ме обсипва
с моята, последната награда…
Пилееш ме в моето разкаяние…
И умирам [...]
Завръщане
Публикувано в поезия на април 2, 2009 | Leave a Comment »
Спомените от предишния живот
те все ме пият и изпиват,
във времето с тъй бавния му ход
в забавен кадър, силата от тласък не достига.
От бутилка се опитвам да поглъщам-
дано забравя мъчното преди,
но разочарован в мислите си се завръщам
сънят отново ще го съживи.
В беглец превърнал съм се неусетно
не спирам часове, минути, много дни…
И въпреки летежа, мимолетно
пристигнах там, където [...]
Няма
Публикувано в поезия на април 2, 2009 | Leave a Comment »
Молиш ме да скрия твойта рана,
но няма здраво късче плът в мен от рани -
няма.
Знаеш, търсех някога прекрасната любов
с едничкото съзнание за теб,
но птиците умирали и полетът го -
няма.
И как да следвам вече искреност и свяна,
как да бъда нужен на света
като сълзата радостна я -
Няма.
Ще се вплитам сам в самотата,
ще се давя в собствени сълзи
и [...]
Краят
Публикувано в поезия на април 2, 2009 | Leave a Comment »
Чаках те, толкова време те чаках,
че се съмнявах дали въобще съществуваш.
Желаех те, тебе загадката смятах
за дар и че е трудно да струваш.
Рисувах те мислено до съвършенство.
Със сълзи горчиви те къпах,
но не стига за споделено блаженство -
не успях нарисуван до тебе, не стъпих.
Нужно ми бе парче малко от теб
малък невинен кристал от сълза,
а не надежда обвита [...]