Отрова

Гледам непосилно в тавана
и там изниква твоя лик.
Дали от мен си призована
или беше по-преди от този миг?
Дали наистина съм те открил
или ти си дебнела с инстинкт от там?
Не съм ли спрямо теб сгрешил,
че си наивна, с милост или срам?
Едва сега се раждаш с великолепие, прекрасна.
Чрез метаморфоза се прераждаш в цел,
на чиято жертва съм сега подвластна [...]

Read Full Post »

Много дни

Read Full Post »

Как

Ако никога не бях живял така -
да плувам в болка, да се давя в мъка…
Как щях да знам какво е самота,
да знам последствията от една ръзлъка.
 
И ако не подозирах колко сила има в мен…
Как щях да стигна до отсреща, до брега,
в парещия, никога несвършващ дълъг ден.
Достатъчна е тя - една от всички, единствена сълза.
 
От теб [...]

Read Full Post »

Съзнавам

Точно в този кратък миг съзнавам
колко приказна, неистинска дори.
Докъде реална си, не различавам
и как те виждам в сън, а ти не си.
 
В какво съзнанието те променя,
дали ще счупя този лик?
От реалността магията ти ме отнема,
без да имам сили за спасителния вик.
 
Облива ме ухание на първородност,
а дали наистина живея тук, в мига?
И ще имам ли за [...]

Read Full Post »

Прошка

Доверие фалшиво аз ти подарих.
Доверие, което нищичко не струва.
И с него всичко провалих,
ако можеше въобще да съществува.
 
С думи глупави се изразих,
с които исках път да пропътувам.
Към твоето сърце красиво, но извих,
сега съм пътник и отплувам.
 
С постъпки подозрителни греших,
но в нощите не спирам да сънувам.
Богинята, която иска, може да прости
пои ме с вяра - не позволява [...]

Read Full Post »

Мъртви

Забързаните хора с каменистите лица
съществуват в свят измислено реален.
В свят на подлости, но ироничен
и пак за тях съвсем нормален.
 
Те са със студените тела
и на хубавото - грозното лице.
Бродят в нещо като красота,
с размазан грим, с нечувстващо сърце.
 
Безлични кукли - ходещите мъртъвци,
от истината бягат, крият
същността на своите души.
Бързат в нечиста плът да я обвият.
 
А краят е [...]

Read Full Post »