Posted in поезия on май 30, 2008 | Няма коментари »
Горя без плам и бавно полудявам,
в отчаянието впил съм моята сила.
Отломките от мъката с какво ще отстранявам?!
Изчерпан, празен - та тя ме е надвила.
А борих се пред не един свидетел
да правя всичко редно, да съм честен.
Не спасих дори и тази малка добродетел -
от слабостта си на сърцето бях изместен.
Но - обречен - спъвах се и не [...]
Posted in поезия on май 14, 2008 | Няма коментари »
Капка по капка изтичаш сигурно по мен
от самоединство на - на хиляди отделни думи,
толкова неузнаваемо ще бъда променен
остатъци с неизвестни рисуват образа ми.
И най-голямата от всичките е тя -
въпросителна самотна и непоколебима,
огледалото на моята оголена душа
от хилядите грешки дали е победима?
Загубеният може ли да опрощава -
отговор предполагаем и никога не е един,
без път един докрай [...]
Posted in поезия on май 12, 2008 | Няма коментари »
В мига, в който съм напълно покорен
трудно е да изразя с обикновени думи,
това което чувствам всеки земен ден -
хармония така прекрасна, сътворена помежду ни.
Ти - градивна част от вечната наслада,
аз - израснал с надежда за мига.
С какво заслужих тази истинска награда
победителят в мечтите, да спечели и сега.
Искам само да те къпя и поливам
в чисто бяла, [...]
Posted in поезия on май 12, 2008 | Няма коментари »
Съди ме,
блъскай ме,
но остави ме…
Да крещя неистово копнея…
Разбираш ли, едничко е -
с всяка клетка
аз искам само да живея.
Дори за миг,
за “онази” задушаваща любов
да ме обвие,
зовящ я всеки с благослов.
И тогава нека, нека ме попие.
Ти само дръж сърце, изтрай
за малко…
(и теб, и себе си, и ние)
Пълзи със сетни сили,
но стигни до край.
Безброй тъги не те убиха,
та [...]
Posted in поезия on май 10, 2008 | Няма коментари »
В продължение на толкова години
те очаквах,
макар и нероден, макар и неживял,
време и пространство се преплитат,
в моя свят -
очакване завинаги прострял.
Сред мириси и образи те търсех - скрита,
но те намирах,
с толкова жени в теб се припознавах
и пътища чертаех и чертаех,
макар безкрайно
образът във всичко ти създавах.
Белязах те с мечти и трепети по мен
и те опазих
от най-ужасното в [...]
Posted in поезия on май 8, 2008 | Няма коментари »
Страданието ми е мъка,
че те нямам.
Желанието неисказано е нищо
и не стига да избягам -
в твоя свят, в теб, във всичко.
И от себе си, и от страха, който в мен расте
и продължава
да ме помита не изцяло, а полека,
всяка част насочено да задушава.
Страданието ми е жал.
За спомените, миналото и разрухата
накрая.
За несъживимото сърце,
убито цялото в миг от мене [...]
