Отговори…?

Ти гледаш ме, а аз дори не зная

дали след взора, твоя, ще ме има.

Поредна липса – едва ли ще изтрая

отново студ в следваща, поредна зима…

 

Да те докосвам почти не съществува,

толкова далечна си от мен.

Защо на разстояния измислени робувам

поглеждаш ме и сам самия съм в плен.

 

Жадувам да си истински щастлива,

но как със друг ще си такава.

Та аз желая те и те зова „красива”

страстта възможно ли е да се подарява?

 

Обичам те, един предавам ти се цял,

ще можеш ли да ме приемеш?

Невиждащ, пак те гледам онемял,

щастието мое дали ще го отнемеш…?

Посветено

Красива си, дори невероятна…

видение от сън родено.

И не за сетивата само си приятна,

сърцето ми от теб е променено.

 

Желание безкрайно чакано,

рисувано преди от мене в мечти.

Желание с години неизплакано

почти удавено от непресъхващи сълзи.

 

Магия си, от Господ сътворена,

беднякът моли се за теб.

За него някак да си прекроена -

дали дошъл е неговия ред?…

 

Красива си, дори невероятна…

ще ме докоснеш ли сега?

Да те усетя и за миг един понятна

да си отида сам, но без тъга.

Ти там ли си?

Защото аз те чакам толкова отдавна.

Макар въпроси да не мога да задавам,

ще те попитам тихо само –

ти можеш ли да подаряваш?

 

Или си изрична?

И не можеш да разделяш себе си –

на части и от някого пленена…

Но убиващо красива -

ще искаш ли да покоряваш?

 

Родена ли си?

Та теб те няма изразена всъщност…

Но успяваш някак да говориш в мен,

и с помощта на мен самия -

ще успееш ли да ме създаваш?

НЕЗАВЪРШЕНО

Запечатани във времето на лента

следват кадри от един живот.

Толкова безброй, накъсани моменти

съшиват образ минал, с обратен ход.

 

Спомени, изрязани от чувства,

други пък удавени в тях.

Хаос от неразбираеми изкуства

живи, но почти погребани от прах.

 

Героите са в нямо кино -

останали по воля, с променящи лица.

И някак всичко е за тях значимо,

прощават някога – далеч и не сега.

 

Всички цветове остават там…

лентата прекъсва без финал.

Съдби на шепа – живота целия събран

ти сам си този, който изход е избрал.

Забравен

Потрепна…

и попадаха пера.

Крилата кървави –

навсякъде, във всичко.

И капеха сълзи

без дъх, единствен в голота…

 

Агония –

самотен ще заспи.

А някак си помагаше,

като спасител.

И много, много чакан,

Но преди…

 

Удавя се…

Окапващи криле,

умира вътре, надълбоко.

Желание, размах –

в защитата на всеки

сам себе си да поднесе…

Бъдещ спомен

Грях

Агония

Преживявах ги милиони пъти,

твоето нещастие

и твоите сълзи от кръв.

Знаех, че ще те настигнат скоро –

 заедно или на части.

Но аз го сторих толкова отдавна – пръв.

 

Преживявах те и теб самата,

та нали си наполовината в мен.

С мъка те отделях –

плът от плът, преди да си залята

от ужаса, на който съм в плен.

 

Преживявах стъпки и не биваше

за друг да обещаваш,

да живееш друга нечия съдба.

И чужди грешки с мъка да прощаваш -

платила си достатъчно

най-тежката от всичките цена.

Плам – толкова нежно сърце,

пулсиращ се моля с мене да биеш.

Преклонен – с прилепени в молитва ръце,

живея в теб да ме скриеш.

Ти пак ще ме сънуваш

Ти пак ще ме сънуваш,

някога – след много време…

Разочарована, живяла, отегчена

бавно осъзнаваща, че ще тъгуваш.

 

За себе си и някога преди,

изгаряща и истински щастлива.

Радостта могла ли е да е фалшива?

А бяха само единични дни…

 

Но това е бъдеще неясно,

колко много ще е след това –

безкрай, предопределение, съдба.

Очакване за някога – отровно и опасно.

 

Ти пак ще ме сънуваш,

спокойна и за нищо невинена.

В себе се до болка променена

истински дали ще се преструваш???