Как да ти опиша всичко което чувствам към теб, като думите са толкова малко и не стигат. Всъщност не толкова малко, колкото не могат да описват чувства – особено от тези, най-силните.
„Обичам те” – успяват ли да го покажат…?
Но аз наистина те обичам от първия момент, в който те видях. Дори не те огледах напълно, защото малко ми бе достатъчно, за да разбера всичко. Останалото е просто приказка.
Приказка, в която още живея, в която мога да мечтая, в която те имам без никакви ограничения.
Чакам развълнуван всеки твой поглед и усмивка, защото ми носят радост, но и успокоение, че те са само за мен.
А целувките, които ми даряваш всеки път – карат ме да стигам до границата на нормалното, дори отвъд… и само мисълта за тях дори ме влудява.
Прекрасна си, създадена си в рими. Творение от Бог си ти.
Засмееш ли се времето просто губи своето влияние върху нещата, защото всичко просто спира. Дори в миг. Дори за повече. Колко – зависи само от теб…
Ще мога ли някога да спра да те обичам и просто да останеш хубав спомен за мен, и единствено мисълта да припомня на сърцето нещо?
Ще успея ли – съмнявам се дълбоко в мене…
Ще забравя ли – едва ли…
Та ти си жива вътре в мен, толкова навътре, че не спирам да те гледам като огледало.
Еднакви сме всеки път когато се почувстваме.
„Обичам те” – вече поне малко усеща ли се…?
Маже и да не е със сърцето, но поне със сетивата да огледаш.
„Всичко” ще е малко да покаже, „завинаги” – безкрайно късо.
Затова любов прекрасна, ще те прегърна само… само за да те обичам…