С какво да ти благодаря?
С подарък, цвете или много нежност?
Или чрез зидарската прилежност
със статуя висока да си извиня?
Или със силата на многохилядна поема
да те извая гордо и да те запазя?
И ако не мога, страшно ми е да не те погазя,
защото делото ми е да си непроменена.
За твоите стъпки постоянно отговорни
затова, че искаш, знаеш и го можеш.
Затова, че много пъти и за всичко се тревожиш,
също за решенията непокорни…
С които се доказваш, че си ти.
И за всичко много ти се възхищавам,
и с благодарността не се прощавам -
преклонен пред теб съм и …прости.
Публикувано в поезия | Leave a Comment »
Тихо пристъпваш към мене,
тихо приемам те аз.
Но тежи ти, всъщност, цяла вселена
до болка издаващ компас.
Бягаш от всичко красиво,
бягаш – непресъхваща страст.
Никога на нещо щастливо
не допускаш да бъдеш под власт.
Изгаряш отвътре, тлееш едва.
Не приемаш за нищо,
не молиш, не стенеш, как и кога
да съществува различна съдба.
Тихо пристъпваш към мене,
тихо топя се и аз.
Но всъщност плача от радост,
защото избра мен в сетния час.
Публикувано в поезия | Leave a Comment »
Родих се в утрото нежно
облят в сноп тишина.
Виждах смътно, в бъдеще
силует на красива мечта.
Прохождах с радост в душата,
наивник до краен предел,
предизвиквах дръзко съдбата
с една недокосната цел.
Чаках непорочен и дълго
и не вкусил човешката страст,
остарявах, самотен -
живеейки в нейната власт.
Едва накрая разкри ми
сред тъмен, мълчаливия свят.
Бил съм отначало обречен,
да бъда глух и завинаги сляп.
Публикувано в поезия | Leave a Comment »
Когато гледам в дълбоките очи
разбирам защо съм искал да живея…
Защо съм чувал песен да звучи
и безкрайност силно да копнея.
Защо съм падал в тебе не нарочно.
Разбирам и защо летял съм в мечта,
в нещо чисто, непорочно.
Разбирам хиляди неща.
Но всичко „истинско” съм го бленувал,
всички тези стряскащи лъжи.
И заслужава ли си жертвата, когато съм робувал,
след само малко от това, което преживях дори.
Пробуждането веч е близо – знам,
но ще платя и таз цена.
Похарчил си душата грам по грам
не остана нищо веч, което да спася.
Публикувано в поезия | Leave a Comment »
Самота!
Заслужено велика!
Цинична, епохална
и логична.
И колко силно те помита.
Като ураган.
Сърцата на слугите,
такива като теб и мен -
от съдбата поругани.
И ги открадва.
С тях отлита.
А ти си срутен, ползван
и захвърлян
всяка нощ.
В сън, в реалност –
сянката и веч те вплита.
Публикувано в поезия | Leave a Comment »
Много дни и много нощи
скитам в паралелни измерения
раждани и съществуващи в мен,
преследван от измислени творения.
В безкрай минути самота
спомени и бъдеще преплитат
и рисуват сенки,
демони и образи политат.
И света е мрак и е смътна доба
без взор един напред
забулен в мъгла неясен шепот
няма изход никъде, но е и отвред.
И всичките изваяни несътворения
ме обгръщат с преграда
нежна, но и вечна
лично моя прокълната награда.
Публикувано в поезия | Leave a Comment »
